instagram

Видове туризъм и влиянието им върху устойчивото развитие на общностите

Преориентацията от „икономика на услугите” към „икономика на преживяванията” извежда на преден план туристическите атракции, анимацията и предлагането на национални туристически специфики. Поставя се акцент на автентичното, на типично националното начало по цялата верига на туристическото предлагане. Вътрешно-европейският туризъм ще акцентира върху диверсификация на туристическите продукти и предлагане на тематични туристически продукти в областта на културното наследство, съвременната култура, защитени природни територии, спа, балнео и спа туризъм, исторически, спортен, религиозен туризъм.

I. традиционен /масов/ туризъм

Морски ТУРИЗЪМ

Практикува се както за семейна ваканция, така и за индивидуална почивка и развлечение.

Зимен ТУРИЗЪМ

Това е туризъм най-вече за обучение и практикуване на ски спортове

II. алтернативен туризъм

ЗДРАВЕН (БАЛНЕО, СПА и УЕЛНЕС) ТУРИЗЪМ

Предлаганите продукти в този вид туристическа дейност не са масови и унифицирани. Съществува възможност за индивидуализирането им спрямо нуждите на всеки турист.

Ценно природно богатство са хидротермални води и биоклиматолечение. Ценните находища на лиманна лечебна кал и лечебен торф, оказват въздействие върху човешкия организъм посредством трите фактори: топлинен, химичен и механичен. Калолечението се прилага при много заболявания, които имат възпалителен процес. Травми, артрити, подагра, затлъстявания, ревматизъм, гинекологични болести.

Демографска тенденция на застаряване на населението в Европа предполага за в бъдеще ръст на потреблението на здравни услуги и разработване на специални пакети с цел съчетаване на пътешествия и лечение за специфичния сегмент туристи на възраст 65+ или по-млади.

Очаква се ЕС да приеме правна регулация за либерализиране на трансграничното здравеопазване, така че страните членки с по-висок стандарт да аутсорсват голяма част от дейностите по здравеопазване, рехабилитация, саниториално лечение към други страни-членки, където цените на тези услуги са по-благоприятни, и които имат подходящите климатични и природни условия и изградени хотели, санаториуми и рехабилитационни центрове и квалифициран медицински персонал.

България: в бъдеще все по голямо значение ще има съчетанието на СПА, балнео и уелнес услугите с другите форми на специализиран туризъм – морски, културно-исторически, селски, голф, приключенски и пр., защото курортите ни са в запазени екозони с огромно биоразнообразие и в близост до много културно-исторически находки. Това стимулира ръста на допълнителните услуги в туризма – 48% от гостите, ползващи СПА продукт, търсят още един допълнителен, а 27% поне още два вида туризъм. Този факт е важен за самите местни общности, тъй като ресурсите, с които разполагат, се използват в максимална степен.

КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ

Ресурсите за развитие на културния туризъм включват археологически, архитектурни, етноложки, религиозни обекти, исторически забележителности, както и културни институции – музеи, галерии, читалища и културни събития от различно естество, свързани с нематериалната култура, както и „творчески” туризъм, в който туристите създават култура. Те се характеризират със своето разнообразие, автентичност и уникалност.

Съществува тенденция на ръст на културния туризъм в световен мащаб. Докато в средата на първото десетилетие на 21-ви век, около 40% от туристите в света са практикували този вид туризъм, сега (според анкета сред 10 000 души от цял свят проведена от visitbritain.com) 57% от туристите посочват, че избират културата или културното наследство като причина да пътуват. Това се дължи от една страна на все по-достъпната информация по различни културно-исторически теми, а от друга – на увеличаването на кратките градски и уикендови ваканции с цел посещение на културни събития. Принос за развитието на този вид туризъм имат и новите транспортни услуги (напр. нискотарифни авио превозвачи), които правят достъпни за все повече туристи дестинациите.

България: Културният туризъм заема 11,1% в дела на всички туристически продукти в България.

Предоставя предимство на местното население при наемането на персонал с осигурено обучение, за да може местното население да е част от туристическата индустрия; промоцира значението на местните култури при защита на техните характеристики, съобразява приемателния капацитет на материалното и нематериалното наследство; дава приоритет на местните доставчици на стоки и услуги с цел създаване на работни места и поддържане на устойчивост на традиционните изкуства и занаяти.

ЕКОТУРИЗЪМ

Основният фактор, който предопределя избора на дестинация за еко туризъм, е атрактивната природа – богато биоразнообразие: природни паркове, уникални природни забележителности, впечатляващи пещери и каньони, ледникови езера. 72% от практикуващите екотуризъм го съчетават с други видове туризъм.

Този туризъм включва пешеходен, вело и конен туризъм, еко туризъм, фотосафари, посещение на природни, културни и археологически забележителности.

България: Топ места за практикуване – Банско, Долен, Лещен, Бачково, Белица и Ковачевица

Поощрява развитието на малките екотуристически предприятия (настанителна база), съобразено с принципите на устойчивото развитие, вкл. местни традиции, изисквания за опазване на околната среда, енергийна ефективност – поощрява прилагането на мерки за енергийна ефективност в областта на екотуризма на всички нива – национално, регионално и местно при изграждане на обща и специализирана инфраструктура и при разработване на продукти и услуги в областта на екотуризма; насърчава дейности, насочени към образоване на потенциални туристи – интерпретативни и образователни програми с участието на различни възрастови групи, зелени училища с ученици от начално, основно, средно образование, обучителни семинари със студиите от ВУ, учители от общините около защитените територии и др.

СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ

Ресурсите за развитието му са запазените автентични традиции в дадената страна:

  • Традиционно гостоприемно население
  • Богата местна кухня с местни/екологични продукти
  • Съхранен фолклор, обичаи и занаяти
  • Наличие на селища архитектурни резервати
  • Настанителна база, като къщи за гости.

Утвърждава селската туристическа индустрия като устойчив източник на алтернативна трудова заетост в селското стопанство; значим експортен сектор и възможност за допълнителни доходи за редица селскостопански производители, общини и държавата като цяло.

ВИНЕН/ ЕНО/ И ГУРМЕ ТУРИЗЪМ

Предпоставките за развитието му са социално детерминираното търсене, ориентирано към качествени винопродукти, към своеобразието на пейзажа на винарските райони и с очаквания за отдаване на отдих и културни мероприятия, съпреживяване на тероара.

Характеризира се с целогодишна достъпност и насоченост към сравнително платежоспособна група туристи.

Туристическият продукт трябва да се налага на микро-ниво, за да може да се провокира интерес и търсене сред самите туристи, които активно да търсят индивидуализирани предложения от туроператорите, да се предлагат туристически продукти и/или турове с тематика: „Вино, култура – изкуство, занаяти и традиции”, „Вино и природа”.

Важно е да се различи целевият профил на туриста – различен от т.нар. „масов турист“. Той е познавач, ценител и почитател на виното, любител на насладата, веселието и удоволствието от живота; търсач на ново, уникално, различно от ежедневното преживяване в характерната с винената си и гурме култура, социална среда или общност; колекционер на качествени вина от уникални реколти; „Хоби турист”, склонен да харчи значително повече от масовия за удовлетворяване на своите интереси, свързани с виното; потребител на туристически услуги със значително по- високо културно и образователно равнище, културна мотивация и персонифицирано отношение към начина на използване на свободното време; ценител на природата, здравословния начин на живот, добрата кухня, изкуството и музиката, които допълват насладата от консумацията на вино; изпълнен с интерес и любопитство към: начина на живот на хората в общността домакин, спецификата на местното-кулинарно майсторство, история, архитектура, фолклор и пр.

Връзка с устойчивото развитие: дава възможност за разработване на специализирани и комбинирани маршрути и продукти за нуждите на винения туризъм, съобразени със спецификата на потребителските изисквания и предпочитания (винени семинари и конференции, интегрирани винени и кулинарни курсове, комбинирани дегустации на вино със сирена или колбаси, курсове за начинаещи в областта на сомелиерството, обиколки и разходки за фото- видеолюбители и художници; организиране на конкурси, изложби и презентации, практически занимания по лозарство (рязане на лозя, гроздобер), семейни програми извън туристическия сезон и др.); възможности за успешно комбиниране с почти всички останали видове туризъм, особено със здравния/гроздолечение, СПА процедури с използване на грозде, вино и производни на тях продукти/, деловия, познавателния, селския, културно-исторически и др.

България: все още не е навлязла водещата световна тенденция за предлагане на индивидуални пакети в този сектор, моделирани от самите туристи, бутикови дестинации, групи туристи по хомогенни интереси и групи по предпочитания и ясно изразени съчетани интереси – културен и винен, винен и СПА интерес.

ГОЛФ ТУРИЗЪМ

Голфът като продукт за платежоспособни туристи, може да се съчетава със ски, морски ваканции, бизнес мероприятия, балнео и спа. Могат да се правят туристически пакети включващи вино и гурме обиколки, събития и посещения на културно-исторически паметници и природни забележителности.

Перспективен сегмент представляват децата. В тази насока могат да се предлагат продукти като организирани детските лагери, турнири и уроци по голф.

Според KPMG в изследване проведено през 2013г. на първо място сред основните фактори за избор на голф дестинация е цената на предлагания пакет, следвана от качеството на голф игрищата, достъпност, високо качество на базата за настаняване, климат, брой на голф игрищата, допълнителни развлечения и голф традиции.

Голф туристите са известни с това, че обичат да играят на различни места и обикновено харчат много пари за това. Изследване на KPMG за състоянието на голф туризма в Европа през 2011 г. показва, че всеки голфър харчи между 300 и 600 евро (без полета) за тридневна голф ваканция, между 600 и 900 евро за почивка между 4 и 7 дни, а някои луксозни ваканции могат да стигнат и до 5000 евро. Повече от половината голфъри си резервират почивка за период между четири и седем дни, около 25% са резервирали пакети между един и три дни, а 20% са почивали повече от една седмица.

Голф туристите прекарват от три до четири дни при избор на по-близки дестинации и от една до две седмици при по-далечни такива.

В голф туризма профилът на голфъра е: мъж на средна възраст с доход над средния. Този профил се променя до известна степен, тъй като се наблюдава тенденция все повече жени взимат участие в този вид спорт. Във Великобритания голфърите са главно мъже (75%) и най-вече на възраст 35-60 (62%). Във Франция средната възраст при голфър е 55 години. Френските голф туристи предпочитат като дестинация Франция или други френскоговорящи страни.

България:  голф курортите се посещават от туристи от Русия, Великобритания и Ирландия, Украйна, Македония и Румъния. Голям процент от посетителите са български граждани, които предпочитат българските голф комплекси. Инвестициите в изграждането и поддръжката на голф игрища са с ниска степен на възвращаемост: през първите години след изграждането им голф игрищата са недоходоносни, а след това – нискодоходни. Голфът е спорт, който се играе на открито – на игрище с 9 или 18 дупки, като за едно стандартно голф игрище с 18 дупки, заедно с инфраструктурата и голф-селището, е необходим терен с площ от около 1600-2000 дка, а за игрище с 9 дупки – съответно 500-600 дка. Частни терени с такива площи, трудно биха могли да бъдат придобити от един инвеститор. Това почти изключва възможността инвеститорът да придобие терен с площ, достатъчна за изграждане за голф-игрище и съпътстващата го инфраструктура, от частни лица. Същевременно държавата и общините, притежават терени, отговарящи на изискванията за необходима площ за изграждане на голф игрище. Част от тези терени са нископродуктивни или пустеещи земи, които не се използват по предназначение.

Високата цена на земята е главният икономически фактор, който задържа естественото развитие на голф туризма и изграждането на голф игрища в България, правейки инвестицията невъзвращаема поради голямата площ, необходима за изграждане на голф игрище.

При построяването на голф игрищата, сградите и съоръженията, необходими за експлоатацията на обектите, се увреждат почвите, изсича се определената по проект дървесна и храстова растителност, променя се облика на териториите.

ФЕСТИВАЛЕН И СЪБИТИЕН ТУРИЗЪМ

В световен мащаб се променя фестивалния туризъм. Събитията, фестивалите и различните атракции са част от културния, фолклорния, религиозния и винения туризъм. Освен представи за историята, културата, легендите и занаятите, те създават и спомени. Съвременните туристи пътуват все по-кратко, избират все по-изгодни оферти, но срещу парите си търсят познания, автентичност и изживявания.

Спортните събития, фестивалите и атракциите винаги привличат повече туристи, и съответно – повече приходи. Те представляват интерес за младите хора. Фестивалите и събитията се нуждаят и от анимация и интерактивност и елемент на уникалност, която привлича посетителите към дадено място. Целта е да се въведат туристите в атмосферата на времето.

Възможно е отрицателно въздействие върху местните общности от масова посещаемост.

ЛОВЕН ТУРИЗЪМ

Географското разположение, релефът, климатът, почвеното плодородие, водните ресурси и другите природни условия са предпоставки, които обуславят наличието на изключително богато и разнообразно флористично и фаунистично богатство, на запазена дива природа и впечатляващи с красотата и силата си дивечови популации.

Благодарение на грижата за дивеча, популацията му е под наблюдение, определят се ловни сезони, създават се горски и ловни стопанства, лесничейства и дивечоразвъдни станции, където се отглежда едър и дребен дивеч.

Наличие на бракониерство, свръхползване на ресурсите, довело до критичен спад в числеността на някои видове (заек, елен, сърна). Изчезване или рязко намаляване на ценни дивечови видове, заради човешката намесата в природата.