Лекции по Икономика

5.4. Концепции за развитие на устойчив и алтернативен туризъм

Търсенето на конкретни възможности за разрешаване на проблемите и преодоляване на конфликтите предполага:
• Намаляване на броя на туристите по едно и също време и на едно и също място;
• Промяна на вида и формите на туризъм;
• Оперативно и стратегическо планиране на туристическите дейности и на цялостното развитие на туризма по отношение на другите социално-икономически и обществени дейности;
• Обучение на всички участници в туризма.

За да се постигнат конкретни резултати в посочените направления е необходимо разработването, възприемането и прилагането в туристическата практика на две съвременни концепции: за развитие на устойчив туризъм и за развитие на алтернативни форми на туризъм. Към развитието на туризма се предявяват следните изисквания:
- Да създава икономически ползи за туристите и местното население като част от балансирана икономика;
- Да отразява потребностите на местното население;
- Да не поощрява елитаризма; да съдейства за балансирано развитие а международния и вътрешния туризъм;
- Мащабите на развитие да са съобразени с възможностите на приемащата територия и нейните специфични ресурси;
- Да се държи сметка за това, че физическата и културната среда имат непреходна стойност, която надхвърля стойността им като туристически ресурси.

Алтернативният туризъм се възприема като динамична система, която се обяснява с наличието на стабилни и едновременно действащи живи връзки между съставящите я части. Те премахват недостатъците на масовия туризъм като: концентрация на туристически потоци, импровизация на туристическите професии, масово ”поглъщане” на големи пространства, разпространяване на рекламни и продуктови клишета и др. От алтернативните туристически продукти се очакват оригинални комбинации на елементите на природната и антропогенната среда, които гарантират сигурност, спокойствие, комфорт и специфичен ефект, включително регулиране на туристическите посещения на конкретна територия.
Характеристики на алтернативния туризъм:
• По отношение на настаняването – смяна на големите бетонни постройки с малки по размер семейни или обществени обекти;
• По отношение броя на туристите – малко на брой независими туристи, за които ключовият продукт е културният туризъм;
• Поведение на туристите – изразена активност чрез спортни изяви, интелектуално отношение към непознатата култура;
• Поведение на бизнеса – туристическите предприятия планират различните аспекти на дейност, съобразена с нагласата на местното население и неговите интереси;
• Съизмеримост с възпроизводителните възможности на околната среда – уравновесено развитие чрез управление на капацитета на ресурсите, на туристическите посещения и качеството на обществения живот.

СТО препоръчва спазването на следните принципи, за да се прилагат концепциите за уст. и алтернативен туризъм:
- Участие на местното население от всички социални групи в развитието на туризма;
- Установяване на взаимоотношения на колективна отговорност при планирането, вземането на решения, разрешаването на проблеми, осъществяването на проекти и тяхното оценяване;
- Прилагане на системен подход за интегрирано решаване на социалните, икономическите и екологичните проблеми на цялата система;
- Използване на екологични ограничители, които да лимитират развитието на туризма в подходящи граници;
- Осигуряване на равенство пред закона и правосъдието, които да предполагат спазване на правата на човека;
- Осъществяване на дългосрочно, стратегическо планиране с грижа за бъдещето.

Най-разпространените форми на алтернативен туризъм са:
1. Еко туризъм
2. Селски туризъм (аграрен и фермерски)
3. Яхтинг
4. Културен туризъм
5. Хоби туризъм
6. „Езикови ваканции” и др.

Тези форми съществуват отдавна и придобиват качеството алтернативност единствено по отношение на проблемите, създавани от масовия туризъм. Те свързват разнообразните потребности на туризма с природата, културата, традициите и обичаите, историческото наследство, по един по-добър начин. Този факт показва, че алтернативните форми на туризъм изискват и използват повече уникални туристически ресурси. Ако не се постигне баланс между индивидуализацията на туристическите пътувания и необходимия обем продажби, то алтернативният туризъм може да задълбочи проблемите, които създава масовият туризъм и като резултат да загуби устойчивостта си.

Важна предпоставка за запазване предимствата на алтернативния туризъм пред масовия са:
- Допустимото съотношение между броя на туристите и местните жители;
- Ограничен достъп до застрашени екосистеми;
- Равнище на удовлетвореност на туристите;
- Равнище на удовлетвореност на местните жители и др.

Постигането на желаните резултати е възможно само ако съзнателно се ангажира субективния фактор, внимателно се планира туристическата дейност и се регулират основните й дейности. Особено внимание трябва да се отделя и на планиране на „границите на допустимите изменения”.